НОТОПИС

Речник на българския език

нотопис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-то-пис
непълен член но-то-пи-са
пълен член но-то-пи-сът
мн.ч. но-то-пи-си
членувано но-то-пи-си-те
бройна форма но-то-пи-са
звателна форма