НОСОВ

Речник на българския език

но̀сов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

но̀сова, но̀сово, мн. но̀сови, прил.
1. Който се отнася до нос (в 1 и 2 знач.). Носова част на самолет.
2. За звук или говор: който се учленява при преминаване на въздуха през носа. Носови гласни.

Грешни изписвания (3)

  • носув
  • нософ
  • носуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-сов
непълен член но-со-вия
пълен член но-со-ви-ят
ж. р. но-со-ва
членувано но-со-ва-та
ср. р. но-со-во
членувано но-со-во-то
мн. ч. но-со-ви
членувано но-со-ви-те