НОСИЛКА

Речник на българския език

носѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. носѝлки, ж. Приспособление за пренасяне на хора, които не могат да се движат самостоятелно.

Грешни изписвания (3)

  • носилкъ
  • нусилка
  • нусилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-сил-ка
членувано но-сил-ка-та
мн.ч. но-сил-ки
членувано но-сил-ки-те
звателна форма