норматѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. норматѝви, (два) норматѝва, м. Определено количество, което трябва да се постигне от отделна единица. Покривам норматива за майстор на спорта.
Грешни изписвания (7)
- нормътив
- нурматив
- нурмътив
- норматиф
- нормътиф
- нурматиф
- нурмътиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | нор-ма-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | нор-ма-ти-ва | |
| пълен член | нор-ма-ти-вът | |
| мн.ч. | нор-ма-ти-ви | |
| членувано | нор-ма-ти-ви-те | |
| бройна форма | нор-ма-ти-ва | |
| звателна форма | — | |