НОМОГРАМА

Речник на българския език

номогра̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • номограмъ
  • номуграма
  • номуграмъ
  • нумограма
  • нумограмъ
  • нумуграма
  • нумуграмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-мог-ра-ма
членувано но-мог-ра-ма-та
мн.ч. но-мог-ра-ми
членувано но-мог-ра-ми-те
звателна форма