НОВОИЗБРАН

Речник на българския език

новоизбра̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • новоезбран
  • новуезбран
  • новуизбран
  • нувоезбран
  • нувоизбран
  • нувуезбран
  • нувуизбран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-во-из-б-ран
непълен член но-во-из-б-ра-ния
пълен член но-во-из-б-ра-ни-ят
ж. р. но-во-из-б-ра-на
членувано но-во-из-б-ра-на-та
ср. р. но-во-из-б-ра-но
членувано но-во-из-б-ра-но-то
мн. ч. но-во-из-б-ра-ни
членувано но-во-из-б-ра-ни-те