НИКОТИН

Речник на българския език

никотѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Алкалоид, който се съдържа в тютюневите листа.
прил. никотѝнов, никотѝнова, никотѝново, мн. никотѝнови.

Грешни изписвания (3)

  • некотин
  • некутин
  • никутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ни-ко-тин
непълен член ни-ко-ти-на
пълен член ни-ко-ти-нът
мн.ч. ни-ко-ти-ни
членувано ни-ко-ти-ни-те
бройна форма ни-ко-ти-на
звателна форма