НИЗВЕРГВАНЕ

Речник на българския език

низвергване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. низ-вер-г-ва-не
членувано низ-вер-г-ва-не-то
мн.ч. низ-вер-г-ва-ния
членувано низ-вер-г-ва-ни-я-та