НЕЧЕТЕН

Речник на българския език

нечѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нечѐтна, нечѐтно, мн. нечѐтни, прил.
1. Безчетен, многоброен. Нечетни богатства.
2. В математиката — за число, което не се дели на две без остатък. Нечетни номера.

Грешни изписвания (3)

  • нечетин
  • ничетен
  • ничетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-че-тен
непълен член не-чет-ния
пълен член не-чет-ни-ят
ж. р. не-чет-на
членувано не-чет-на-та
ср. р. не-чет-но
членувано не-чет-но-то
мн. ч. не-чет-ни
членувано не-чет-ни-те