НЕРВАТУРА

Речник на българския език

нерватура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нер-ва-ту-ра
членувано нер-ва-ту-ра-та
мн.ч. нер-ва-ту-ри
членувано нер-ва-ту-ри-те
звателна форма