НЕПРОТИВОРЕЧИВ

Речник на българския език

непротиворечѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • непротеворечиф
  • непротеворичиф
  • непротевуречиф
  • непротевуричиф
  • непротиворечиф
  • непротиворичиф
  • непротивуречиф
  • непротивуричиф
  • непрутеворечиф
  • непрутеворичиф
  • непрутевуречиф
  • непрутевуричиф
  • непрутиворечиф
  • непрутиворичиф
  • непрутивуречиф
  • непрутивуричиф
  • нипротеворечиф
  • нипротеворичиф
  • нипротевуречиф
  • нипротевуричиф
  • нипротиворечиф
  • нипротиворичиф
  • нипротивуречиф
  • нипротивуричиф
  • нипрутеворечиф
  • нипрутеворичиф
  • нипрутевуречиф
  • нипрутевуричиф
  • нипрутиворечиф
  • нипрутиворичиф
  • нипрутивуречиф
  • нипрутивуричиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ро-ти-во-ре-чив
непълен член неп-ро-ти-во-ре-чи-вия
пълен член неп-ро-ти-во-ре-чи-ви-ят
ж. р. неп-ро-ти-во-ре-чи-ва
членувано неп-ро-ти-во-ре-чи-ва-та
ср. р. неп-ро-ти-во-ре-чи-во
членувано неп-ро-ти-во-ре-чи-во-то
мн. ч. неп-ро-ти-во-ре-чи-ви
членувано неп-ро-ти-во-ре-чи-ви-те