НЕПРОТИВЕНЕ

Речник на българския език

непротивѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • непротевене
  • непротевени
  • непротивени
  • непрутевене
  • непрутевени
  • непрутивене
  • непрутивени
  • нипротевене
  • нипротевени
  • нипротивене
  • нипротивени
  • нипрутевене
  • нипрутевени
  • нипрутивене
  • нипрутивени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-ро-ти-ве-не
членувано неп-ро-ти-ве-не-то
мн.ч. неп-ро-ти-ве-ния
членувано неп-ро-ти-ве-ни-я-та