НЕОПРАН

Речник на българския език

неопра̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • неупран
  • ниопран
  • ниупран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-оп-ран
непълен член не-оп-ра-ния
пълен член не-оп-ра-ни-ят
ж. р. не-оп-ра-на
членувано не-оп-ра-на-та
ср. р. не-оп-ра-но
членувано не-оп-ра-но-то
мн. ч. не-оп-ра-ни
членувано не-оп-ра-ни-те