НЕИЗУЧЕН

Речник на българския език

неизу̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неезучен
  • неезучин
  • неизучин
  • ниезучен
  • ниезучин
  • ниизучен
  • ниизучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-и-зу-чен
непълен член не-и-зу-че-ния
пълен член не-и-зу-че-ни-ят
ж. р. не-и-зу-че-на
членувано не-и-зу-че-на-та
ср. р. не-и-зу-че-но
членувано не-и-зу-че-но-то
мн. ч. не-и-зу-че-ни
членувано не-и-зу-че-ни-те