НЕИЗПРАТЕН

Речник на българския език

неизпра̀тен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • неезпратен
  • неезпратин
  • нееспратен
  • нееспратин
  • неизпратин
  • неиспратен
  • неиспратин
  • ниезпратен
  • ниезпратин
  • ниеспратен
  • ниеспратин
  • ниизпратен
  • ниизпратин
  • нииспратен
  • нииспратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-п-ра-тен
непълен член не-из-п-ра-те-ния
пълен член не-из-п-ра-те-ни-ят
ж. р. не-из-п-ра-те-на
членувано не-из-п-ра-те-на-та
ср. р. не-из-п-ра-те-но
членувано не-из-п-ра-те-но-то
мн. ч. не-из-п-ра-те-ни
членувано не-из-п-ра-те-ни-те