НЕВРОН

Речник на българския език

невро̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Функционална единица на нервната система, притежаваща тяло и различен брой израстъци, от които единият е аксон, а останалите са дендрити. Невроните са възбудими клетки, които приемат, запазват, възпроизвеждат и предават кодирана информация на други неврони и клетки.

Грешни изписвания (1)

  • ниврон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нев-рон
непълен член нев-ро-на
пълен член нев-ро-нът
мн.ч. нев-ро-ни
членувано нев-ро-ни-те
бройна форма нев-ро-на
звателна форма