НЕВНЯТЕН

Речник на българския език

невня̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

невня̀тна, невня̀тно, мн. невня̀тни, прил. Остар. Който не се чува добре, неразбираем, нечетлив. Невнятни слова.

Грешни изписвания (3)

  • невнятин
  • нивнятен
  • нивнятин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нев-ня-тен
непълен член нев-нят-ния
пълен член нев-нят-ни-ят
ж. р. нев-нят-на
членувано нев-нят-на-та
ср. р. нев-нят-но
членувано нев-нят-но-то
мн. ч. нев-нят-ни
членувано нев-нят-ни-те