НЕБРАН

Речник на българския език

небра̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

небра̀на, небра̀но, мн. небра̀ни, прил. Който още не е бран (за градина, лозе, овошки). Намерихме една небрана круша.
В небрано лозе. — В неудобно положение.

Грешни изписвания (1)

  • нибран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неб-ран
непълен член неб-ра-ния
пълен член неб-ра-ни-ят
ж. р. неб-ра-на
членувано неб-ра-на-та
ср. р. неб-ра-но
членувано неб-ра-но-то
мн. ч. неб-ра-ни
членувано неб-ра-ни-те