НАШУМЯЛ

Речник на българския език

1. нашумя̀л некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

нашумя̀ла, нашумя̀ло, мн. нашумѐли, прил. Който временно е станал известен; популярен, интересен. Нашумели заглавия.

Грешни изписвания (3)

  • нашомял
  • нъшомял
  • нъшумял

2. нашумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нашумял е производна форма на нашумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нашумял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нашумял е производна форма на нашумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. нашумял — мин. деят. св. прич. м. р.

нашумял е производна форма на нашумя (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. нашумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

нашумял е производна форма на нашумя (мин. деят. несв. прич. м. р.).