НАЧЕТЕНОСТ

Речник на българския език

начѐтеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • начетенуст
  • начетиност
  • начетинуст
  • нъчетеност
  • нъчетенуст
  • нъчетиност
  • нъчетинуст
  • начетенос
  • начетенус
  • начетинос
  • начетинус
  • нъчетенос
  • нъчетенус
  • нъчетинос
  • нъчетинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-че-те-ност
членувано на-че-те-ност-та
мн.ч. на-че-те-нос-ти
членувано на-че-те-нос-ти-те
звателна форма