НАЧАЛНИЧКА

Речник на българския език

нача̀лничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нача̀лнички, ж. Жена началник.

Грешни изписвания (7)

  • началнечка
  • началнечкъ
  • началничкъ
  • нъчалнечка
  • нъчалнечкъ
  • нъчалничка
  • нъчалничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-чал-нич-ка
членувано на-чал-нич-ка-та
мн.ч. на-чал-нич-ки
членувано на-чал-нич-ки-те
звателна форма