НАЦЕПЯНЕ

Речник на българския език

нацепяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • нацепъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-це-пя-не
членувано на-це-пя-не-то
мн.ч. на-це-пя-ния
членувано на-це-пя-ни-я-та