НАХВАЛВАНЕ

Речник на българския език

нахвалване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • нафалване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нах-вал-ва-не
членувано нах-вал-ва-не-то
мн.ч. нах-вал-ва-ния
членувано нах-вал-ва-ни-я-та