НАФОРА

Речник на българския език

на̀фора съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. на̀фори, ж.
1. Осветен при литургия хляб.
2. Малки късчета от този хляб.

Грешни изписвания (3)

  • нафоръ
  • нафура
  • нафуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-фо-ра
членувано на-фо-ра-та
мн.ч. на-фо-ри
членувано на-фо-ри-те
звателна форма