НАУМ

Речник на българския език

1. нау̀м наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. В ума си, без да говоря или пиша, само мислено. Чети наум, за да не ми пречиш!
Идва ми наум нещо. — Досещам се, спомням си, хрумва ми.
Имам едно наум. — Помня нещо, имам предвид нещо, предпазлив съм.

Грешни изписвания (1)

  • нъум

2. Нау̀м географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Нъум

3. Нау̀м лично име (тип 206) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Нъум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма На-ум
женска форма