НАТРАПЛИВ

Речник на българския език

натра̀плив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

натра̀плива, натра̀пливо, мн. натра̀пливи, прил. Който се натрапва. Натраплива идея.

Грешни изписвания (7)

  • натраплев
  • нътраплев
  • нътраплив
  • натраплеф
  • натраплиф
  • нътраплеф
  • нътраплиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нат-рап-лив
непълен член нат-рап-ли-вия
пълен член нат-рап-ли-ви-ят
ж. р. нат-рап-ли-ва
членувано нат-рап-ли-ва-та
ср. р. нат-рап-ли-во
членувано нат-рап-ли-во-то
мн. ч. нат-рап-ли-ви
членувано нат-рап-ли-ви-те