НАТОВАРВАНЕ

Речник на българския език

натова̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • натоварвани
  • натоварвъне
  • натоварвъни
  • натуварване
  • натуварвани
  • натуварвъне
  • натуварвъни
  • нътоварване
  • нътоварвани
  • нътоварвъне
  • нътоварвъни
  • нътуварване
  • нътуварвани
  • нътуварвъне
  • нътуварвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-то-вар-ва-не
членувано на-то-вар-ва-не-то
мн.ч. на-то-вар-ва-ния
членувано на-то-вар-ва-ни-я-та