НАТЕГЛЯНЕ

Речник на българския език

натегляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • натеглъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-тег-ля-не
членувано на-тег-ля-не-то
мн.ч. на-тег-ля-ния
членувано на-тег-ля-ни-я-та