НАСТЪПЯНЕ

Речник на българския език

настъпяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • настъпъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тъ-пя-не
членувано нас-тъ-пя-не-то
мн.ч. нас-тъ-пя-ния
членувано нас-тъ-пя-ни-я-та