НАСРОЧВАНЕ

Речник на българския език

насро̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • насрочвани
  • насрочвъне
  • насрочвъни
  • нъсрочване
  • нъсрочвани
  • нъсрочвъне
  • нъсрочвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-роч-ва-не
членувано нас-роч-ва-не-то
мн.ч. нас-роч-ва-ния
членувано нас-роч-ва-ни-я-та