НАСПОРЯВАНЕ

Речник на българския език

наспоряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • наспоръване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-по-ря-ва-не
членувано нас-по-ря-ва-не-то
мн.ч. нас-по-ря-ва-ния
членувано нас-по-ря-ва-ни-я-та