НАСЛОЯВАНЕ

Речник на българския език

наслоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • наслоявъне
  • наслуяване
  • наслуявъне
  • нъслояване
  • нъслоявъне
  • нъслуяване
  • нъслуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-ло-я-ва-не
членувано нас-ло-я-ва-не-то
мн.ч. нас-ло-я-ва-ния
членувано нас-ло-я-ва-ни-я-та