НАСАМЕ

Речник на българския език

насамѐ — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Без свидетели, без да присъстват други лица. Трябва да говорим насаме.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • насъме
  • нъсаме
  • нъсъме

Връзки