уединено

Речник на българския език

1. уединѐно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • оеденено
  • оеденену
  • оединено
  • оединену
  • оиденено
  • оиденену
  • оидинено
  • оидинену
  • уеденено
  • уеденену
  • уединену
  • уиденено
  • уиденену
  • уидинено
  • уидинену

2. уединено — ср. р.

уединено е производна форма на уединен (ср. р.).

3. уединено — мин. страд. прич. ср. р.

уединено е производна форма на уединя се (мин. страд. прич. ср. р.).