НАРЯДЕН

Речник на българския език

наря̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

наря̀дна, наря̀дно, мн. наря̀дни, прил. Остар. Който се получава по наряд.

Грешни изписвания (3)

  • нарядин
  • нъряден
  • нърядин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ря-ден
непълен член на-ряд-ния
пълен член на-ряд-ни-ят
ж. р. на-ряд-на
членувано на-ряд-на-та
ср. р. на-ряд-но
членувано на-ряд-но-то
мн. ч. на-ряд-ни
членувано на-ряд-ни-те