НАРОЯВАНЕ

Речник на българския език

нарояване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • нароъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ро-я-ва-не
членувано на-ро-я-ва-не-то
мн.ч. на-ро-я-ва-ния
членувано на-ро-я-ва-ни-я-та