НАРЕЧНИЦА

Речник на българския език

нарѐчница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нарѐчници, ж. В митологията — орисница; митическо същество, което нарича какъв да бъде животът на новородено дете.

Грешни изписвания (7)

  • наречнеца
  • наречнецъ
  • наречницъ
  • нъречнеца
  • нъречнецъ
  • нъречница
  • нъречницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-реч-ни-ца
членувано на-реч-ни-ца-та
мн.ч. на-реч-ни-ци
членувано на-реч-ни-ци-те
звателна форма