НАМУШКВАНЕ

Речник на българския език

наму̀шкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • намушквани
  • намушквъне
  • намушквъни
  • нъмушкване
  • нъмушквани
  • нъмушквъне
  • нъмушквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-муш-к-ва-не
членувано на-муш-к-ва-не-то
мн.ч. на-муш-к-ва-ния
членувано на-муш-к-ва-ни-я-та