НАМЕТАЛКА

Речник на българския език

наметалка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ме-тал-ка
членувано на-ме-тал-ка-та
мн.ч. на-ме-тал-ки
членувано на-ме-тал-ки-те
звателна форма