наку̀п
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп.
2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп.
1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп.
2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп.
Грешни изписвания (1)
- нъкуп