НАИВИТЕТ

Речник на българския език

наивитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • наеветет
  • наевитет
  • наиветет
  • нъеветет
  • нъевитет
  • нъиветет
  • нъивитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-и-ви-тет
непълен член на-и-ви-те-та
пълен член на-и-ви-те-тът
мн.ч. на-и-ви-те-ти
членувано на-и-ви-те-ти-те
бройна форма на-и-ви-те-та
звателна форма