НАЕМАТЕЛКА

Речник на българския език

наема̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. наема̀телки, ж. Жена наемател.

Грешни изписвания (15)

  • наемателкъ
  • наематилка
  • наематилкъ
  • наимателка
  • наимателкъ
  • наиматилка
  • наиматилкъ
  • нъемателка
  • нъемателкъ
  • нъематилка
  • нъематилкъ
  • нъимателка
  • нъимателкъ
  • нъиматилка
  • нъиматилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-е-ма-тел-ка
членувано на-е-ма-тел-ка-та
мн.ч. на-е-ма-тел-ки
членувано на-е-ма-тел-ки-те
звателна форма