НАДЦЕНКА

Речник на българския език

надцѐнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. надцѐнки, ж. Добавка към цена. Стоките в магазина са с надценка.

Грешни изписвания (3)

  • надценкъ
  • нъдценка
  • нъдценкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-цен-ка
членувано над-цен-ка-та
мн.ч. над-цен-ки
членувано над-цен-ки-те
звателна форма