НАДУВЕН

Речник на българския език

наду̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • надувин
  • нъдувен
  • нъдувин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ду-вен
непълен член на-дув-ния
пълен член на-дув-ни-ят
ж. р. на-дув-на
членувано на-дув-на-та
ср. р. на-дув-но
членувано на-дув-но-то
мн. ч. на-дув-ни
членувано на-дув-ни-те