НАДОЧЕН

Речник на българския език

надочен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-до-чен
непълен член на-доч-ния
пълен член на-доч-ни-ят
ж. р. на-доч-на
членувано на-доч-на-та
ср. р. на-доч-но
членувано на-доч-но-то
мн. ч. на-доч-ни
членувано на-доч-ни-те