НАДКЛАСОВ

Речник на българския език

надкла̀сов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

надкла̀сова, надкла̀сово, мн. надкла̀сови, прил. Който стои над обществените класи и не зависи от тях; извънкласов.

Грешни изписвания (15)

  • надкласув
  • наткласов
  • наткласув
  • нъдкласов
  • нъдкласув
  • нъткласов
  • нъткласув
  • надкласоф
  • надкласуф
  • наткласоф
  • наткласуф
  • нъдкласоф
  • нъдкласуф
  • нъткласоф
  • нъткласуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. над-к-ла-сов
непълен член над-к-ла-со-вия
пълен член над-к-ла-со-ви-ят
ж. р. над-к-ла-со-ва
членувано над-к-ла-со-ва-та
ср. р. над-к-ла-со-во
членувано над-к-ла-со-во-то
мн. ч. над-к-ла-со-ви
членувано над-к-ла-со-ви-те