НАДЗИРАВАНЕ

Речник на българския език

надзира̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • надзераване
  • надзеравани
  • надзеравъне
  • надзеравъни
  • надзиравани
  • надзиравъне
  • надзиравъни
  • нъдзераване
  • нъдзеравани
  • нъдзеравъне
  • нъдзеравъни
  • нъдзираване
  • нъдзиравани
  • нъдзиравъне
  • нъдзиравъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-зи-ра-ва-не
членувано над-зи-ра-ва-не-то
мн.ч. над-зи-ра-ва-ния
членувано над-зи-ра-ва-ни-я-та