НАДБЯГВАНЕ

Речник на българския език

надбя̀гване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. надбя̀гвания, ср. Състезание по бързо бягане, езда или управление на автомобил, велосипед и др. Колоездачни надбягвания.

Грешни изписвания (7)

  • надбягвани
  • надбягвъне
  • надбягвъни
  • нъдбягване
  • нъдбягвани
  • нъдбягвъне
  • нъдбягвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-бяг-ва-не
членувано над-бяг-ва-не-то
мн.ч. над-бяг-ва-ния
членувано над-бяг-ва-ни-я-та