НАГЪРБЯНЕ

Речник на българския език

нагърбяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • нагърбъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-гър-бя-не
членувано на-гър-бя-не-то
мн.ч. на-гър-бя-ния
членувано на-гър-бя-ни-я-та