НАВЕЧЕРИЕ

Речник на българския език

навечѐрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Вечерта, която предхожда някакъв ден. В навечерието на празника.
2. Близкото време, предшестващо някакво събитие. В навечерието на Освобождението.

Грешни изписвания (4)

  • навичерие
  • нъвечерие
  • нъвичерие
  • надвечерие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ве-че-рие
членувано на-ве-че-ри-е-то
мн.ч. на-ве-че-рия
членувано на-ве-че-ри-я-та